Може и по друг начин

Знам, че когато повече хора в България чуят „демократично“ или „свободно“ образование, в съзнанието им все още изскача някаква свободия, хаос, разпасан двор, безотговорност, липса на учене, липса на целеполагане, липса на поставяне на умения, липса на резултати.

Това не ме притеснява, защото, като всяко ново нещо, и „демократичното свободно образование“ има да мине по своя път на отричане, критикуване, опознаване, разбиране и т.н. И наша роля като практикуващи го е именно – да споделяме.

В демократичното училище има много отговорност, много целеполагане, много учене, много измерване на резултати.

Мда. Измерване на резултати. Единствената разлика, фундаментална разлика обаче, е в това, че става по съвсем различен начин – с детето. Заедно с него. И най-вече – по-негово желание, избор, решение. Осъзнато.

В началото на всяка година поставяме цели. Не ние за детето, а детето за себе си. „Целите МИ – моите лични собствени – какво искам за тази година, какво ми е интересно да изследвам, от какви знание и умения съм стигнал до осъзнаването и заключението, че имам нужда и искам да усвоя.“

Поставяме цели.

В края на годината – ако искаме – можем да проверим. Колко, кое, какво.

В среда на ненасилие, липса на страх, липса на страх от грешки и негативно отношение към грешката, липса на етикети, осъждане, сравнение и критикуване (неща, които ни отдалечават от истинско взаимодействие и свързване и спокоен живот), хората са любопитни да проверяват докъде са стигнали, не ги е страх, че са се провалили, че нещо са объркали, че нещо не са успели – всичко се възприема като път и като една спирка по пътя – моментното измерване е просто една проверка по пътя. То ми дава факти – къде съм, какво мога, какво знам, но НЕ МИ ДАВА оценка на тези факти, не ми дава осъждане, не ми дава сравнения с другите или с някакво имагинерно ниво, което е поставено от някого някога и е речено, че трябва да бъда там на това ниво точно в този момент от живота ми, без въобще да е взета предвид моята собствена индивидуалност, интереси, потребности.

Повечето деца в демократично училище искат да проверят къде са по пътя си в дадена сфера – защото не е страшно, защото не е насилствено, защото не се чувстват застрашени, защото не чувстват осъждана или етикирана или оценявана собствената им личност според това какво са казали, написали, направили, научили…и най-вече – „…защото тази проверка служи на мен и на моите цели, не на някой там някъде и неговите, полезна е лично за мене, дава ми информация какво мога и знам  в момента.“ За тях това е обратна връзка докъде са стигнали – спрямо това което сами са си поставили, не е нещо страшно и няма нищо общо с оценяване – особено от някой отвън. Има общо с даване на равносметка и извеждане на изводи.

Какво означава „изпит“ в демократично училище и каква е разликата с какъвто и да е друг

Не искам да говоря за това как се случват изпитите в момента в системата.

И искам да говоря за това как може да бъде.

Искам да говоря за това, че е възможен един друг начин.

Не на теория.

На практика.

Изпит – това значи „проверка на знания“.

В ДУ (демократично училище) това означава – проверявам своите знания.

Разликите с традиционната система са много.

Основополагаща разлика е в това, че аз решавам да проверя своите знания – докъде съм стигнал, какво съм научил. Така или иначе – това засяга мене, а не някой друг, нали?

Това става по мой избор, с мое желание, знание, съгласие и вътрешна мотивация.

Второ – аз решавам (заедно с възрастния, който ме подпомага в изучаването на съответната сфера) кога да се случи изпитът. Когато съм готов, когато се чувствам отпочинал, във форма, в кондиция. Съобразено с емоционалното ми състояние и другите важни неща в живота ми.

Трето – изпитите имат много различни форми🙂

Ето един пример от тазгодишния ни изпит по български език.

Един наистина вкусен изпит:)

По-точно – една вкусна игра:)

Нали знаете колко много се забавляваме по време на игра:)

Също толкова много и учим по време на игра:)

По време на този изпит-игра се „изпитахме“ и проверихме за писане, четене, граматика – азбука и азбучен ред, видове звуци – гласни, съгласни – звучни, беззвучни, сонорни, букви с два звука, упражнихме видове думи, упражнихме изречения и видове изречения. Но най-вече – сериозно играхме и се забавлявахме:)

Трябват ви само клечки за зъби, листчета с буквите (закачат се за клечките за зъби) и бонбони, за които се забождат клечките с листчетата с букви (всъщност става и с ягоди, парченца ябълки, соленки – всичко, на което може да се забоде клечка за зъби).

Всяка буква от азбуката се пише на отделно листче, което се закрепя на клечка за зъби, а тя – на бонбон или парче плод. Аз направих общо 60 бонбона – тоест – написах азбуката два пъти – 30 букви бяха на жълти листчета, а други 30 – на оранжави. Всички бонбони-букви в началото се поставят на едно място.

Ето моите:

Децата разделих на два отбора. Едните играят с жълтия цвят, другите – със оранжавия.

Първо ниво – всеки отбор излъчва представител, който трябва да вземе внимателно техните букви.

Второ ниво – всеки отбор трябва да подреди своите букви по азбучен ред.

Трето ниво – всеки отбор трябва да групира своите букви според това кои представляват гласни звуци, кои звучни съгласни, кои беззвучни съгласни, кои сонорни съгласни и кои са букви без звук.

След това събираме отново на едно място всички бонбонени букви и от този момент нататък вече всеки започва да играе за себе си като пред себе си има тетрадка и химикалка.

Едно след друго всяко дете тегли една по буква-бонбон и казва:

  1. Каква е – гласна, съгласна, каква съгласна
  2. Измисля дума, която започва с нея и всички я записват. (за по-напредналите тази игра има усложнена разновидност – измисля едно съществително име, започващо с буквата, един глагол, започнащ с буквата, едно прилагателно, започващо с тази буква. А за още по-напреднали – след като измисли думата я и определя по характеристики – род, число за имената или пък лице, време за глаголите)
  3. Измисля едно изречение с тази дума – всички го пишат.
  4. Казва какво е по вид това изречение – съобщително, въпросително, възклицателно, подбудително. Може да направи от всеки вид изречение по едно с тази дума – едно съобщително, едно въпросително, едно възклицателно, едно подбудително. А за по-горните класове можем да кажем и дали е просто или сложно изречение, ако е сложно – какъв вид сложно или пък да направим и един бърз синтактичен анализ – подлог, сказуемо, определение, допълнение, обстоятелствено пояснение:)

За още по-напреднали – между 2 и 3 точка вмъкваме бърз морфологичен анализ на измислената дума – корен, представка, наставка.

Можем да вмъкнем и още една точка – измисляне на сродни думи на тази дума – със същия корен. Или измисляне на синоним. Или антоним.

Както се вижда – възможностите на тази игра са неограничени:) Можем да изговорим цялата българска граматика с едни бонбони/ягоди и т.н.

Когато се завъртят всички деца и има още бонбонени букви – можем да завъртим още един кръг. 

Буквите се предвиждат спрямо броя деца и спрямо това колко пъти искаме всяко дете да тегли и да казва – ако е стандартен клас с 30 деца и има 60 бонбонени букви, всяко дете ще тегли по два пъти.

(Играта има и вариант, в който, когато едно дете изтегли една буква, всички трябва сами да запишат в тетрадките си какъв звук е това – гласен/съгласен, да запишат по една дума и по едно изречение с тази дума и след това да си ги кажат. За този вариант трябва да се предвиди малко повече време:)))

Накрая, разбира се, изяждаме всички бонбони.:)

За целите на обективното изследване не мога да спестя и да не отбележа един сериозен недостатък на изпита –  всички искат да го минават пак. По възможност – ВЕДНАГА! В краен случай – още на следващия ден! Отново изпит!

По време на самата игра, учителят до децата може да си отбелязва с тикчета в чек-лист за всяко дете – в какво се затруднява, какво вече му е леко и лесно, какво знае и какво има да упражнява повече. Но всъщност, най-добрият вариант е всяко дете само да има до себе си такъв чек-лист и само да отбелязва. Така най-добре може да види кое знае и какво още му е трудно. Така най-добре може да си даде сметка за това. Всъщност и без такъв чек-лист, слушайки се един друг децата много бързо си дават сметка какво знаят и какво не знаят. Просто чек-листът е едно допълнение към него. Може да бъде предложено по желание – „Ето тук, ако искаш, може да отбелязваш онова, което ти е лесно и си даваш сметка, че си запомнил.“

Харесвам такъв формат на изпит, защото:

  1. Децата са активни участници
  2. Децата слушат всички останали и това, което те казват за буквите, това, което те измислят като думи, изречения, като анализ – морфологичен или синтактичен, и по този начин по време на изпита също научават много
  3. Защото е забавно
  4. И защото е вкусно:)

Бавно и малко по малко с годините осъзнавах защо за мене именно демократичното образование, а не нещо друго, е такава кауза, защо именно то има такава стойност и ценност (за мене).

Защото дава възможност за посрещане на една основна човешка нужда – нуждата от автономност – от това да можеш да избереш. Как да реагираш, какво да предприемеш, какво да направиш, как да прекараш деня си, какво да научиш…тази базова основна човешка потребност, която на децата по презумпция е отказана. Всяко човешко същество я има – а децата са човешки същества. Те имат нужда да избират за себе си! За вас – не! За другия – не! За себе си – категорично да! И могат.

Демократичното образование служи на тази основна нужда на човека – автономност – нуждата да имам избор, потребността да мога да избирам.

Давам си сметка, че самите възрастни не ценим достатъчно тази своя нужда, нямаме я като ценност…някак в детството си сме я потиснали и тя е престанала да е важна за нас, жертвали сме я в името на одобрение и социална приемливост, направили сме компромис с нея  – голям компромис. Като малки – като деца – тя за всички е важна. След това – малко по малко – избледнява. И след това става съвсем лесно да я отхвърляме като важна в живота на детето ни – нали и ние веднъж някога сме направили така…нали и ние сме я омаловажили за себе си, нали за нас тя вече няма тази стойност.

Спомнете си моментът, в който вие бяхте дете…колко отчайващо беше, че нямаш право на избор за много неща? Една твоя потребност, нужда, която по презумпция ти е отказано да бъде посрещната и удовлетворена…

Сега някой ще каже – това е за наше добро, децата (и ние като деца) не можем да избираме, не можем да правим адекватни избори, не можем да решаваме сами за себе си…

Дали?

От четири години доказваме обратното.

А по света – от 98 години!

Значи – може и по друг начин.

Споделяне
  • 87
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    87
    споделяния